„ИЗГОЙ”
Валерий Францевич Салатко-Петрище/ Перелешин (1913-1992 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЕГЛЕЦ
Изгнаник, скитник, чужденец сломен,
през дупки и траверси се въргалях,
но с вярност бях, макар че тя преваля,
и с Пушкин, четен тайничко от мен.
Русия, извор остани свещен,
на чужди разливи не се оставяй
и шумоли – осмивай карнавали –
в ухото мое с шепот забранен.
Китай – любов, Бразилия – свободен!
Пак не успях да видя ледохода
и славеи не пяха в моя парк.
Аз сит съм и облечен. Но не искам
на нашите офика, лебед, жар
да се лепят названия латински!
Ударения
БЕГЛЕЦ
Изгна́ник, ски́тник, чуждене́ц сломе́н,
през ду́пки и траве́рси се върга́лях,
но с вя́рност бях, мака́р че тя прева́ля,
и с Пу́шкин, че́тен та́йничко от ме́н.
Руси́я, и́звор остани́ свеште́н,
на чу́жди ра́зливи не се оста́вяй
и шумоли́ – осми́вай карнава́ли –
в ухо́то мо́е с ше́пот забране́н.
Кита́й – любо́в, Брази́лия – свобо́ден!
Пак не успя́х да ви́дя ледохо́да
и сла́веи не пя́ха в мо́я па́рк.
Аз си́т съм и обле́чен. Но не и́скам
на на́шите офи́ка, ле́бед, жа́р
да се лепя́т назва́ния лати́нски!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валерий Перелешин
ИЗГОЙ
Изгнанником, бродягой, чужаком
Я прошагал по рытвинам и шпалам,
Но с верностью, хотя бы только в малом,
И с Пушкиным, читаемым тайком.
Останься же, Россия, родником,
Не слившимся с разливом небывалым,
И шелести – в обиду карнавалам –
Мне на ухо запретным шепотком!
Китай – любовь, Бразилия – свобода,
А только я не видел ледохода,
И соловей не пел в моем саду.
Я сыт, одет. И все же нет желанья
На жимолость, рябину, лебеду
Наклеивать латинские названья!
---------------
Руският поет, литературовед, публицист и преводач Валери Перелешин (Валерий Францевич Салатко-Петрище/ Перелешин) е роден на 7/20 юли 1913 г. в гр. Иркутск. През 1920 г. емигрира с майка си в Китай. Първите му публикувани стихове са от 1928 г. Завършва юридическия факултет на Харбинския университет (1935 г.) и богословския факултет на университета (1943 г.). Близо 30 години живее в Харбин, Пекин и Шанхай, член е на литературното обединение „Чураевка”. През 1938 г. приема монашески сан и служи в харбинския Казанско-Богородски манастир. През 1945 г. работи като преводач в кореспондентския пункт на ТАСС в Шанхай и получава съветско гражданство. През 1950 г. се премества в САЩ, а от 1953 г. се заселва в Бразилия. Преподава руски език. Освен руски владее говоримо и писмено китайски, португалски, испански, френски и английски език, пише творбите си на руски, английски и португалски език. Първите му публикации в Русия са след 1988 г. в списанията „Огонек”, „Новый мир”, „Литературная учеба” и „Проблемы Дальнего Востока”. Автор е на стихосбирките „В пути” (1937 г.), „Добрый улей” (1939 г.), „Звезда над морем” (1941 г.), „Жертва” (1944 г.), „Южный дом (1968 г.), „Качель” (1971 г.), „Заповедник” (1972 г.), „С горы Нево” (1975 г.), „Ариэль” (1976 г.), „Три родины” (1987 г.), „Изъ глубины воззвахъ” (1987 г.), „Двое – и снова один?” (1987 г.) и „Вдогонку” (1988 г.), на автобиографичните „Поэма без предмета” (1989 г.) и „Русский поэт в гостях у Китая” (1989 г.), а също на антологии и книги с преводна поезия от и на китайски, английски и португалски. Умира на 7 ноември 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия.